Ровненска област
Ровненска област Рівненська область | |
Страна | Украйна |
---|---|
Адм. център | Ровно |
Площ | 20 051 km² |
Население | 1 159 259 души (2014) 57,8 души/km² |
Райони | 16 + 4 |
Губернатор | Виталий Станиславович Ковал |
Официален сайт | www.rv.gov.ua |
Ровненска област в Общомедия |
Ровненска област (на украински: Рівненська область) е една от 24-те области на Украйна. Площ 20 051 km² (21-во място по големина в Украйна, 3,32% от нейната площ). Население на 1 януари 2014 г. 1 159 259 души[1] (19-о място по големина в Украйна, 2,54% от нейното население). Административен център град Ровно. Разстояние от Киев до Ровно 391 km.
Историческа справка
[редактиране | редактиране на кода]Първото селище на днешната територия на Ровненска област признато за град през 1498 г. е Дубно, който да първи път се споменава в летописните източници през 1100 г. През 1795 г. за град е признато селището Острог (основано през 9 век, вторично преобразувано в град през 1940 г.), а през 1797 г. – Ровно, първите сведения за който датират от 1282 г. Най-младият град в областта е Березно признат през 2000 г. по времето на независима Украйна. Ровненска област е образувана на 4 декември 1939 г., след окупирането от СССР на източните полски територии.
Географска характеристика
[редактиране | редактиране на кода]Ровненска област е разположена северозападна част на Украйна. На север граничи – с Беларус, на изток – с Житомирска област, на юг – с Хмелницка и Тернополска област, на югозапад – с Лвовска област и на запад – с Волинска област. В тези си граници заема площ от 20 051 km² (21-во място по големина в Украйна, 3,32% от нейната площ) Дължина от север на юг 215 km, ширина от запад на изток 186 km.[2]
Релефът на областта представлява основно хълмиста равнина, плавно понижаваща се от юг на север. Северната част на областта влиза в пределите на Полеската низина, а южната и източната част е заета от Волинското възвишение, повърхнината на което е силно разчленена от дълбоки речни долини и оврази и слабо хълмисти вододели. От своя страна обширното Волинско възвишение се поделя на отделни обособени плата (Острожко, Ровненско, Пелчанско и др.) с максимална височина 342 m ( , североизточно от село Иваничи в Дубненски район).[2]
Климатът е умерено континентален с мека зима и топло лято. Средна януарска температура -3,8 °C, средна юлска 18,5 °C. Годишна сума на валежите 560 – 620 mm. Продължителността на вегетационния период (минимална денонощна температура 5 °C) е около 200 денонощия.[2]
Територията на Ровненска област изцяло попада във водосборния басейн на река Днепър. В крайната северозападна част на областта преминава малък участък от горното течение на река Припят (десен приток на Днепър). Нейните десни притоци Стир (с Иква), Горин (със Случ) и Ствига (с Моства) пресичат областта от юг на север в дълбоки долини. Реките Стир и Горин имат транспортно значение, а водите на останалите се използват основно за водоснабдяване. В Полеската низина има множество блата и езера (Нобел, Белое и др.).[2]
В южните лесостепни райони на областта преобладават черноземните и сивите оподзолени почви, а в северната – ливадно-подзолистите (пясъчни и глинесто-песъчливи) и блатни почви. По речните тераси на реките Горин и Иква са развити подзолисти и глинесто-педъчливи почви. Горите заемат около 34% от територията на областта и са представени основно от бор, дъб, габър, клен, липа, бреза, осика, ела. В горите обитават вълк, лисица, дива свиня, лос, бурсук, норка, белка, хамстер и др., а в Клеванската гора (на запад от Ровно) се отглеждат зубри. Реките и езерата са богати на различни видови риби.[2]
Население
[редактиране | редактиране на кода]На 1 януари 2014 г. населението на ровненска област е наброявало 1 159 259 души (2,54% от населението на Украйна). Гъстота 57,82 души/km². Градско население 47,63%. Етническият състав е следният: украинци 95,9%, руснаци 22,57%, беларуси 1,01%, поляци 0,17% и др.[1]
Административно-териториално деление
[редактиране | редактиране на кода]В административно-териториално отношение Ровненска област се дели на 4 областни градски окръга, 16 административни района, 11 града, в т.ч. 4 града с областно подчинение и 7 града с районно подчинение и 16 селища от градски тип.[1]
Административна единица | Площ (km²) |
Население (2017 г.) |
Административен център | Население (2017 г.) |
Разстояние до Ровно (в km) |
Други градове и сгт с районно подчинение |
---|---|---|---|---|---|---|
Областен градски окръг | ||||||
1. Вараш | 11 | 42 393 | гр. Вараш | 42 393 | 157 | |
2. Дубно | 27 | 37 545 | гр. Дубно | 37 545 | 46 | |
3. Острог | 11 | 215 415 | гр. Острог | 15 415 | 57 | |
4. Ровно | 63 | 246 216 | гр. Ровно | 246 216 | - | |
Административен район | ||||||
1. Березновски | 1710 | 64 031 | гр. Березно | 13 284 | 66 | Сосновое |
2. Владимирецки | 1940 | 65 047 | сгт Владимирец | 9300 | 124 | Рафаловка |
3. Гошчански | 690 | 35 190 | сгт Гошча | 5343 | 33 | |
4. Демидовски | 377 | 14 525 | сгт Демидовка | 2554 | 75 | |
5. Дубненски | 1200 | 45 562 | гр. Дубно | 40 | Смига | |
6. Дубровицки | 1820 | 47 830 | гр. Дубровица | 9424 | 126 | |
7. Заречненски | 1442 | 35 298 | сгт Заречное | 7317 | 190 | |
8. Здолбуновски | 659 | 56 987 | гр. Здолбунов | 24 766 | 12 | Мизоч |
9. Корецки | 720 | 33 543 | гр. Корец | 7055 | 66 | |
10. Костополски | 1496 | 64 351 | гр. Костопол | 31 306 | 35 | |
11. Млиновски | 945 | 37 579 | сгт Млинов | 8256 | 53 | |
12. Острожки | 693 | 28 536 | гр. Острог | 57 | ||
13. Радивиловски | 745 | 37 212 | гр. Радивилов | 10 491 | 100 | |
14. Ровненски | 1175 | 92 142 | гр. Ровно | - | Квасилов, Клеван, Оржев | |
15. Рокитновски | 2350 | 57 251 | сгт Рокитное | 6787 | 135 | Томашгород |
16. Сарненски | 1970 | 104 155 | гр. Сарни | 29 205 | 92 | Клесов, Степан |
Източници
[редактиране | редактиране на кода]
|